Странджа планина

Странджа е уникален географски, исторически и културен регион, запазил не само природните си ресурси, но и много археологически обекти - останки от различни епохи, традиции, обичаи и обреди. Разположена на териториите на две държави, Странджа планина не случайно е наричана "мястото, където се срещат културите". Хилядолетната цивилизация е оставила тук своите следи - светилища, жертвеници, надгробни могили и некрополи, параклиси и свещени извори. Специфичната традиционна странджанска архитектура също представлява интерес. Запазени къщи има в с. Бръшлян - обявено за архитектурен резерват, в Малко Търново и други селища.
Парк Странджа е най-голямата защитена природна територия в България и единствената българска територия, включена в петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Създаден е с цел опазване на уникалните екосистеми и биоразнообразие, както и за съхраняване на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство. Над планината преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа - Via Pontica. В Природен Парк Странджа се срещат уникални и редки растителни видове, някои от които вписани в Червената книга. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида - странджанска зеленика, странджанска боровинка, тис, пирен, калуна и много други. Разнообразието на климатичните фактори, особеностите на географското положение и релефа, са способствали в Странджа да се обособи и запази изключително голямо разнообразие от природни местообитания. Техният общ брой е 121, като по този показател Паркът е на първо място сред защитените територии в Европа.
Голямо е разнообразието и на фауната. Природен парк "Странджа" е и с най-богата гръбначна фауна - 404 вида. На едно от първите места е и по своето рибно богатство. От всички защитени територии в страната в Странджа има най-голям брой сладководни риби, влечуги, прилепи и други дребни бозайници. Животинският свят е представен от елен, глиган, чакал, костенурка, различни видове гущери, змии, жаби.